... жълтици... той даде... жълтици вождът... войници... вождът ... гърците... каквото ти давах всяка година, ще ти давам, понеже ми помогна... всяка година ще ти даваме и при вожда императорът изпрати (?)... и помоли вожда Крумесис... вождът... като разпределяше жълтиците... започнаха... даде от... вождът Крумесис подари... това езеро... ти направи... вождът... развалиха договорите... война... тогава... име..


Теофан съобщава във връзка с мирните предложения на Крум от 812, че във времето на византийския император Теодосий (края на 715 до 25 март 717) и патриарх Герман (11 август 715 до 17 януарий 730) бил сключен мирен договор между Кормесий и Византия с големи териториални отстъпки на българите (497, 18—22 = Извори VI 285). Г. Баласчев (Пер. сп. 57, 58) и В. Н. Златарски (История I 1, 177—178, 196 и 262) приемат, че Теофан е поставил погрешно Кормесий вм. Тервел, понеже този хронист споменава името на Тервел във връзка с бунта на Артемий през 718—719, а освен това според Именника на българските князе Kopмисош, т. е. Кормесий, станал български владетел много по-късно от 716, когато е бил сключен споменатият мирен договор. Златарски, като се опира на Теофановия разказ за бунта на Артемий и на данните на Именника, обяснява горната грешка двояко: „или хронистът не бил добре запознат с реда на българските господари..., или пък при покачването на Кормисоша... договорът от 716 год. е бил възобновен и отново потвърден както от Лъв III Исавра, тъй и от Константин Копронима". По-нататък

 

 

113

 

(c. 196 и 262) той приема втората възможност. Бъри (338, заб. 5) е на мнение, че договорът е бил сключен между Кормесий и Константин V, но че в текста на договора е бил посочен един по-стар договор, сключен между Теодосий и Тервел.

 

Византийските хронисти Теофан и Никифор, чиито съчинения са главните извори за началния период на българската държава, са почерпили по-голямата част от сведенията за българите, както е известно, от един общ непознат извор, в който българският владетел се нарича редовно κύριος (вж. Увод, § 49). В Теофановия текст за мирните предложения на Крум от 812 Кормесий е наречен κύριος, а Крум на същото място ἄρχηγός. Различните титли и особено титлата на Кормесий показват съвършено ясно, че Теофан е заел сведението за мирния договор от същия стар извор, от който е почерпил сведенията за по-старата история на българите. Следователно вече в този стар извор Кормесий е бил даден заедно с императора Теодосий и патриарх Герман и затова не може да се говори за грешка на Теофан. Обстоятелството, че неизвестният автор на въпросното съобщение определя с най-голяма точност чрез имената на византийския император и патриарх времето, когато е бил сключен договорът, изключва възможността за грешка при споменаването на българския владетел, чието име играе също така ролята на датиращ елемент (Η. Fichtenau. Die Datierung nach dem Herrscher in der Zeit der Völkerwanderung, Studi storici in onore di Gabriele Pere, Bari 1970, 127—148). Ето защо трябва да се приеме най-малко, че Кормесий е играл дейна роля при сключването на мирния договор от 716.

 

Според данните на Именника на българските князе преките наследници на Тервел са били двама или трима, от които само името на последния е известно. Той се е наричал Севар. След него идва Кормисош, за който се отбелязва, че бил сменил или променил стария управляващ род Дуло. Същото събитие споменават и хронистите Теофан и Никифор (Извори VI 270 и 303). Според тях българите били въстанали и избили господарите си, които произлизали от владетелския род. Причината за това въстание е било очевидно някакво нещастие, за виновници на което те смятали членовете на царския род. Кормесий ще е станал кан след това събитие. Според Теофан и Никифор Сабин наследникът на Кормесий е бил избран за владетел през 763, което се съвпада отчасти с данните на Именника, според които той е станал княз в годината шегор алем, т. е. 762. Пак според Именника Кормисош станал владетел също в година шегор. Съгласно дванадесетгодишния животински цикъл на българското летоброене тази година може да бъде приблизително 750, 738, 726 или 714, понеже в № 57 годината „шегор елем" отговаря на индиктион 15 или на 822 г. Следователно Кормесий е станал владетел в една от горните години. От сигурното сведение за мирния договор от 716 се вижда, че той е бил по това време вече владетел. Следователно той ще да е заел властта в 714. Това противоречие в данните за управлението на Кормесий може да се премахне само ако се приеме, че той е заемал високо служебно положение при Тервел, поради което византийските хронисти са го смятали за владетел. А това е могло да бъде само положението на съвладетел или капхан (вж. Увод, § 42), което той

 

 

114

 

е запазил и при наследниците на Тервел. Като капхан Кормесий е разполагал с цялата войска, което обстоятелство му е позволило да премахне стария кански род и да обяви себе си за владетел. И така трябва да се приеме, че от 714 до 762 той е стоял начело на българската държава първоначално само като съвладетел, а по-късно като пръв владетел. Според това долният Мадарски надпис ще да е разказвал за събития, станали между 716 и 762.

 

В началните редове на остатъка се срещат на няколко пъти думите „даде" и „злато" или „жълтици". Тези думи означават може би многократните данъчни вноски, уговорени в мирния договор в 716. В р. 8 византийският император съобщава, че той ще продължи да плаща данък, понеже Кормесий му бил помогнал. Тук става дума не за помощта, която Тервел оказал на Юстиниан II, а за помощта, която българите дали на византийския император Лъв III (717—741) през 718 по време на арабската обсада на столицата Цариград. Патриарх Никифор съобщава, че патрицият Сисиний Рендакий бил изпратен от императора Лъв III в България, за да иска помощ срещу арабите, които обсадили византийската столица (Никифор 55, 21—24 = Извори VI 300). Исканата помощ била действително дадена и, както пише Теофан, българите били избили 22 хиляди араби (Извори VI 269, също IX 293—294). За арабската обсада вж. Г. Баласчев. Пер. сп. 57 (1898), 59 и сл.; Златарски I, 1, 184 и сл.: Ostrogorsky 130—131; особено M. Canard. Les expéditions des Arabes contre Constantinople dans l'histoire et dans la légende, Journal Asiatique 208, 1926 (janvier—mars), 80—91; R. Guilland. L'expédition de Maslama contre Constantinople (717—718), Etudes Byzantines, Paris 1959, 109—133. V. Gjuzelev, La participation des Bulgares à l'échec du siège arabe de Constantinople en 717—718, Etudes historiques X, 91—113, Бешевлиев. Първобългари 77—78, редове 6 и 7, в които се четат думите „войници" и „гърци", са разказвали може би за българската помощ срещу арабите. От хрониката на патриарх Никифор се вижда, че императорът е водел преговори с българите за оказване на помощ с нарочен пратеник. Естествено е да се приеме, че българите са оказали помощ при известни условия, между които е било навярно и условието да се продължи плащането на дотогавашния ежегоден данък.

 

В р. 9 до 12 би могло да се приеме, че се е разказвало за опита на сваления византийски император Анастасий II (713—715) = Артемий да си възвърне престола с българска помощ, поради което императорът Лъв подканил българите да спазват мирните условия. Те предали възбунтувалия се Артемий на императора Лъв и този се отнесъл приятелски с тях (вж. Извори VI 269 и 300—301). Тогава или по-сетне Кормесий раздал пари и подаръци.

 

Редовете 14 до 16, в които се споменава някакво езеро и се съобщава за разваляне на договори и евентуално за военни действия, трябва да се свържат може би с известията на Теофан и Никифор за строежа на крепости в Тракия и заселване на сирийци и арменци от Константин V, за което българите поискали да им се плати данък и когато това им било отказано, те започнали военни действия срещу Византия (Извори VI 269—270 и 301—302). Споменатото в р. 14 езеро е навярно Ваякьойското или Мандренското при Бургас, съотв. Дебелт, откъдето започве

 

 

115

 

известният крайграничен окоп Еркесия (вж. за него Д. Овчаров. Наблюдения и археологически разкопки на пограничния вал „Еркесия" в Южна България, ГСУ ФИ 63, 1970, 445—462 с подробна библиография) и което се е намирало следователно близо до тогавашната граница на България с Византия или по-точно до византийската област Тракия.

 

За последните два реда на надписа, от които почти нищо не е запазено, не могат да се направят никакви предположения освен това, че те наистина представят краят на долния надпис.

 

Ако дадените тълкувания са верни, то долният надпис ще да е бил издълбан, след като Кормесий е заел трона, т. е. след 750, към което сочи и обстоятелството, че той е наречен архонт, т. е. владетел, в надписа. Ето защо може да се приеме, че надписът е бил издълбан не само за да увековечи делата на Кормесий, но по-скоро чрез тях съответно да подчертае големите си успехи, като сключването на изгоден мирен договор, получаването на данъци, победата над арабите и пр., да изтъкне себе си като най-достоен за държавен глава и да оправдае узурпацията на трона.
917 views

vb n001 2

Uploaded to 2 months ago

... жълтици... той даде... жълтици вождът... войници... вождът ... гърците... каквото ти давах всяка година, ще ти давам, понеже ми помогна... всяка година ще ти даваме и при вожда императорът изпрати (?)... и помоли вожда Крумесис... вождът... като разпределяше жълтиците... започнаха... даде от... вождът Крумесис подари... това езеро... ти направи... вождът... развалиха договорите... война... тогава... име..


Теофан съобщава във връзка с мирните предложения на Крум от 812, че във времето на византийския император Теодосий (края на 715 до 25 март 717) и патриарх Герман (11 август 715 до 17 януарий 730) бил сключен мирен договор между Кормесий и Византия с големи териториални отстъпки на българите (497, 18—22 = Извори VI 285). Г. Баласчев (Пер. сп. 57, 58) и В. Н. Златарски (История I 1, 177—178, 196 и 262) приемат, че Теофан е поставил погрешно Кормесий вм. Тервел, понеже този хронист споменава името на Тервел във връзка с бунта на Артемий през 718—719, а освен това според Именника на българските князе Kopмисош, т. е. Кормесий, станал български владетел много по-късно от 716, когато е бил сключен споменатият мирен договор. Златарски, като се опира на Теофановия разказ за бунта на Артемий и на данните на Именника, обяснява горната грешка двояко: „или хронистът не бил добре запознат с реда на българските господари..., или пък при покачването на Кормисоша... договорът от 716 год. е бил възобновен и отново потвърден както от Лъв III Исавра, тъй и от Константин Копронима". По-нататък





113



(c. 196 и 262) той приема втората възможност. Бъри (338, заб. 5) е на мнение, че договорът е бил сключен между Кормесий и Константин V, но че в текста на договора е бил посочен един по-стар договор, сключен между Теодосий и Тервел.



Византийските хронисти Теофан и Никифор, чиито съчинения са главните извори за началния период на българската държава, са почерпили по-голямата част от сведенията за българите, както е известно, от един общ непознат извор, в който българският владетел се нарича редовно κύριος (вж. Увод, § 49). В Теофановия текст за мирните предложения на Крум от 812 Кормесий е наречен κύριος, а Крум на същото място ἄρχηγός. Различните титли и особено титлата на Кормесий показват съвършено ясно, че Теофан е заел сведението за мирния договор от същия стар извор, от който е почерпил сведенията за по-старата история на българите. Следователно вече в този стар извор Кормесий е бил даден заедно с императора Теодосий и патриарх Герман и затова не може да се говори за грешка на Теофан. Обстоятелството, че неизвестният автор на въпросното съобщение определя с най-голяма точност чрез имената на византийския император и патриарх времето, когато е бил сключен договорът, изключва възможността за грешка при споменаването на българския владетел, чието име играе също така ролята на датиращ елемент (Η. Fichtenau. Die Datierung nach dem Herrscher in der Zeit der Völkerwanderung, Studi storici in onore di Gabriele Pere, Bari 1970, 127—148). Ето защо трябва да се приеме най-малко, че Кормесий е играл дейна роля при сключването на мирния договор от 716.



Според данните на Именника на българските князе преките наследници на Тервел са били двама или трима, от които само името на последния е известно. Той се е наричал Севар. След него идва Кормисош, за който се отбелязва, че бил сменил или променил стария управляващ род Дуло. Същото събитие споменават и хронистите Теофан и Никифор (Извори VI 270 и 303). Според тях българите били въстанали и избили господарите си, които произлизали от владетелския род. Причината за това въстание е било очевидно някакво нещастие, за виновници на което те смятали членовете на царския род. Кормесий ще е станал кан след това събитие. Според Теофан и Никифор Сабин наследникът на Кормесий е бил избран за владетел през 763, което се съвпада отчасти с данните на Именника, според които той е станал княз в годината шегор алем, т. е. 762. Пак според Именника Кормисош станал владетел също в година шегор. Съгласно дванадесетгодишния животински цикъл на българското летоброене тази година може да бъде приблизително 750, 738, 726 или 714, понеже в № 57 годината „шегор елем" отговаря на индиктион 15 или на 822 г. Следователно Кормесий е станал владетел в една от горните години. От сигурното сведение за мирния договор от 716 се вижда, че той е бил по това време вече владетел. Следователно той ще да е заел властта в 714. Това противоречие в данните за управлението на Кормесий може да се премахне само ако се приеме, че той е заемал високо служебно положение при Тервел, поради което византийските хронисти са го смятали за владетел. А това е могло да бъде само положението на съвладетел или капхан (вж. Увод, § 42), което той





114



е запазил и при наследниците на Тервел. Като капхан Кормесий е разполагал с цялата войска, което обстоятелство му е позволило да премахне стария кански род и да обяви себе си за владетел. И така трябва да се приеме, че от 714 до 762 той е стоял начело на българската държава първоначално само като съвладетел, а по-късно като пръв владетел. Според това долният Мадарски надпис ще да е разказвал за събития, станали между 716 и 762.



В началните редове на остатъка се срещат на няколко пъти думите „даде" и „злато" или „жълтици". Тези думи означават може би многократните данъчни вноски, уговорени в мирния договор в 716. В р. 8 византийският император съобщава, че той ще продължи да плаща данък, понеже Кормесий му бил помогнал. Тук става дума не за помощта, която Тервел оказал на Юстиниан II, а за помощта, която българите дали на византийския император Лъв III (717—741) през 718 по време на арабската обсада на столицата Цариград. Патриарх Никифор съобщава, че патрицият Сисиний Рендакий бил изпратен от императора Лъв III в България, за да иска помощ срещу арабите, които обсадили византийската столица (Никифор 55, 21—24 = Извори VI 300). Исканата помощ била действително дадена и, както пише Теофан, българите били избили 22 хиляди араби (Извори VI 269, също IX 293—294). За арабската обсада вж. Г. Баласчев. Пер. сп. 57 (1898), 59 и сл.; Златарски I, 1, 184 и сл.: Ostrogorsky 130—131; особено M. Canard. Les expéditions des Arabes contre Constantinople dans l'histoire et dans la légende, Journal Asiatique 208, 1926 (janvier—mars), 80—91; R. Guilland. L'expédition de Maslama contre Constantinople (717—718), Etudes Byzantines, Paris 1959, 109—133. V. Gjuzelev, La participation des Bulgares à l'échec du siège arabe de Constantinople en 717—718, Etudes historiques X, 91—113, Бешевлиев. Първобългари 77—78, редове 6 и 7, в които се четат думите „войници" и „гърци", са разказвали може би за българската помощ срещу арабите. От хрониката на патриарх Никифор се вижда, че императорът е водел преговори с българите за оказване на помощ с нарочен пратеник. Естествено е да се приеме, че българите са оказали помощ при известни условия, между които е било навярно и условието да се продължи плащането на дотогавашния ежегоден данък.



В р. 9 до 12 би могло да се приеме, че се е разказвало за опита на сваления византийски император Анастасий II (713—715) = Артемий да си възвърне престола с българска помощ, поради което императорът Лъв подканил българите да спазват мирните условия. Те предали възбунтувалия се Артемий на императора Лъв и този се отнесъл приятелски с тях (вж. Извори VI 269 и 300—301). Тогава или по-сетне Кормесий раздал пари и подаръци.



Редовете 14 до 16, в които се споменава някакво езеро и се съобщава за разваляне на договори и евентуално за военни действия, трябва да се свържат може би с известията на Теофан и Никифор за строежа на крепости в Тракия и заселване на сирийци и арменци от Константин V, за което българите поискали да им се плати данък и когато това им било отказано, те започнали военни действия срещу Византия (Извори VI 269—270 и 301—302). Споменатото в р. 14 езеро е навярно Ваякьойското или Мандренското при Бургас, съотв. Дебелт, откъдето започве





115



известният крайграничен окоп Еркесия (вж. за него Д. Овчаров. Наблюдения и археологически разкопки на пограничния вал „Еркесия" в Южна България, ГСУ ФИ 63, 1970, 445—462 с подробна библиография) и което се е намирало следователно близо до тогавашната граница на България с Византия или по-точно до византийската област Тракия.



За последните два реда на надписа, от които почти нищо не е запазено, не могат да се направят никакви предположения освен това, че те наистина представят краят на долния надпис.



Ако дадените тълкувания са верни, то долният надпис ще да е бил издълбан, след като Кормесий е заел трона, т. е. след 750, към което сочи и обстоятелството, че той е наречен архонт, т. е. владетел, в надписа. Ето защо може да се приеме, че надписът е бил издълбан не само за да увековечи делата на Кормесий, но по-скоро чрез тях съответно да подчертае големите си успехи, като сключването на изгоден мирен договор, получаването на данъци, победата над арабите и пр., да изтъкне себе си като най-достоен за държавен глава и да оправдае узурпацията на трона.

Edit or resize any image by clicking the image preview
Edit any image by touching the image preview
Uploading 0 image (0% complete)
The queue is being uploaded, it should take just a few seconds to complete.
Upload complete
Uploaded content added to . You can create a new album with the content just uploaded.
Uploaded content added to .
You can create a new album with the content just uploaded. You must create an account or sign in to save this content into your account.
No image have been uploaded
Some errors have occurred and the system couldn't process your request.
    or cancelcancel remaining
    Note: Some images couldn't be uploaded. learn more
    Check the error report for more information.
    JPG PNG BMP GIF WEBP 25 MB